събота, 10 януари 2009 г.










Обади се в четири сутринта /вероятно след петата водка и преди втората бира/, за да ми каже, че мисли за мен.

Гадно ли е, че ми е все едно?

Не искам нищо.
Сега съм си самодостатъчна.

/Е ли това егоизъм и достигнах ли висшата му форма?/