неделя, 22 март 2009 г.

В пограничната зона...


Перфектната сутрин. Около 12.
Най-хубавото събуждане е
когато го усещам все едно
диша във врата ми...Слънцето.
Ароматът на кафе
пропиващ до мозъка на костите.
Почти като Au the Rouge.
Ужасно мило "Добро утро".
Рисувани емоции, като с дим от цигара,
пораждащи неясни намерения.
Игра, като илюзия за близост.
Подстрекател съм. В пограничната зона
между пустинята и асфалта.
Най-добрата симбиоза в настоящият момент.
Привиквам да спя на паркета.
Strange Situation. Параноик съм...не много.
Нищо не ме боли. Само егото ми няма почивен ден.
А аз днес го предпочитам черно. Кафето.
Докато редувам тъмните мисли
с необяснимо добро настроение.
Пия го бавно.
Не ме е страх от бъдещето, когато знам
какво ще видя в дъното на чашата.
Предизвестен финал.
Но ми харесва... провокацията.
На всяка капка до дъното.
Игра на асоциации.
Продължаваме ли?