Обади се в четири сутринта /вероятно след петата водка и преди втората бира/, за да ми каже, че мисли за мен.
Гадно ли е, че ми е все едно?
Не искам нищо.
Сега съм си самодостатъчна.
/Е ли това егоизъм и достигнах ли висшата му форма?/