вторник, 14 юли 2009 г.

Три изстрела по слънчевите зайчета

@ по ноти: Zемфира "Бесконечность"
@ времето в мен : " Електрошок. Хит на сезона"



Паркетът, оказва се, е не особено удобен сутрин.
Усещане за въглени под гръбнака ме довършва
след агонията от главоболие и натрошени мисли.
Нямам спомени за онези 13 мига от вечността.
Опитвам да се изправя.
Сред купчините празни бирени кутийки по пода оставям добрите си намерения.
Хиляда и осем пъти скочих от катерушката в опити за промяна.
Обяснимонеизпълнимо.
Насън застрелях всички слънчеви зайчета,
за да няма искам - не искам.

Жадно поглъщам кълбетата никотинов дим .
Белодробен екстаз.
Нови отпечатъци по прозореца ми.
Воайори. Ексхибиционисти.
Желанията са условни граници.
Вдишвам. Издишвам.
Не злобея. Не страдам.
Вече говоря почти с равен тон.
Пристъпвам в такт с пропукването на ламината.
Цинично ли е да ти говоря за някаква си душа?
Имам време да мисля...
Три крачки не ми достигат до дъното.
Не искам никой да ме спасява.


Купи ми розови панделки.
Довечера ще си легна точно в десет.