Не се случвай

Не ми се случвай, моля те, недей!
Бих могла да прошепвам името ти,
но имам адски бодежи в ляво подребрие.

Понякога е по-добре човек да поспи, ако не може повече да пие.
А в мен всичко е сняг. Преспи от танцуващи снежинки,
които после някой старателно утъпква с крака.

Не ми се случвай, моля те!
Нямам нужда да бъдеш наоколо, защото отдавна вече те имам.
Мой . До последният кардиомиоцит.
В мислите, в ръцете ми, навсякъде в мен.
Като древно чукотско божество.
Не ми е нужно име. Наричам те както си искам.
Няма нужда да идваш.
И без това те виждам навсякъде.

Взирам се в падналата мигла на дясната ти буза,
докато заспиваш с глава върху гърдите ми.
Отначало се треса от притеснение за теб.
После те пускам.
След безобразно много време в тарелките на везната.

Дъждът се стича по косата ми.
Прекалено висок си, за да ме скриеш.А аз виждам дори през капките.
Опитай още веднъж.
Без да се срамуваш, че плачеш...
Само мъртвите твари не плачат.

Не идвай, моля те! Безумно хубаво е...
И ме убива, че между първата въздишка и будилника,
зная в кой момент ще си тръгнеш.

Преди да ти разкажа за януари.
Онзи беззъб, ужасен, смъртно студен. В мен.
Ще ти забие шамар. Познавам го.
А ти ще повярваш, че е истина.
Но той си тръгва веднага след теб.
И последното среднощно позвъняване.

Тези адски бодежи, ще ме довършат...
От него са.
И ледените късчета
забити в разнищеният ми от блянове миокард.

Но ти ще си тръгнеш твърде рано.
Без да знаеш...за него . И за страховете ми.
Или защото си самотен.

Виждаш ли мило, каква тъмница е?
Слушай тиктакането!
Часовникът не чака, когато сенките си тръгват,
а аз не зная как да те утеша.

Чуваш ли го?
Само изслушвайки тишината ще изчистиш сърдечната гной.

Колко е хубаво, че не ми се случваш!
Паяжините от тъга са вече изплетени, а самотата блъска безпомощно с ръце по леглото.
Виждаш ли, аз и себе си дори не мога да убия?

А после пелерината на зимата ще се превърне в планинско било...
Пшеничената думичка "ние"
ще заменя с неживото "аз".
Но докато в мен е януари, вятърът бясно ще продължава да къса листа.
Моля те, не ми се случвай!
Бъди щастлив - не съществувай!