Mr. Пропър с натрошен лед. Двоен.

Изтривам се.
Твърде е прашен вече прозореца.
Изтривам и теб...
от сутрешните си следобеди, от указателя,
от мислите ми.

Довършвам второто малко, в което се опитвам да те удавя,
докато ми бодеш някак странно отляво.
Не търся грешките...просто загасям светлините.
По навик.

Задрасквам плануваните пътувания
и продължавам да жуля фугите с невъобразимо смрадлив препарат.
Чудя се.., как две случайни думи могат да прецакат нещата така гениално?
Всъщност няма значение.
Обърквам те повече, когато мълча.
Или себе си.

Обещавам, че ще разстрелям очакванията си
преди да сваля ръкавиците.
И няма да изпитвам вина.
И няма да обвинявам.

От сега нататък се научавам да те критикувам винаги, когато трябва.
Знам, че ще свикнеш с дъждовно- лятните ми настроения.
Заигравам неизпратените снимки в коша.
Всъщност, променям само посоката.
Това не значи, че няма да съм скучна.

По моят начин е с прости изречения.
До тогава, когато ще можеш да ме разбереш.
Оставям те за малко в три букви на последния ред.
И не, не искам да бъдем приятели.
Прекалено много препарат вдишах.

Бло