@по ноти :Zемфира - iтогi@времето в мен: малък скоч и кутия Camel
Допивам последната глътка кафе, зареяла поглед срещу течението.
Жужащи хора и отекващи стъпки зад гърба ми заглушават престрелката между ляво предсърдие и 12-то Бродманово поле.
Обещавам си да те оставя на този бряг. Под летящите балони, чайките и електрическите ореоли на ангелите.
После все някак ще успокоя астралното си тяло.
Докато надписвам пейзажни снимки с банален текст. И все още облизвам марките.
И никога не се научих да забравям адресите, където вече няма да се върна.
Само бягството е алтернатива, когато съм се уморила да приковавам душата си.
Нямам сили да гледам с очакване да сбъднеш илюзиите ми.
Не мога да плача.
И се въртя, въртя...
В обещания. Оправдания. А после изчезвам, задавена от страховете си, миг преди да потъна.
В теб.
Мисля... Мога ли да сложа хиксове върху нулите и да го изиграя по някакъв си мой начин или трябва да ги подредя в редове... преди да тегля чертата.
Преди да се върна. На онова шумно, объркано,
" където си ти" място.
Да не отварям затворените прозорци. Да се пазя, да съм разумна, да си плащам навреме сметките... Обичайните неща, но без танца със самодивите в петък вечер.
Мисля. Мога... ли?
Опитвам някак си да разместя запетаите. Да не използвам И помежду ни.
Този път в три води ще изплакна сърцето си.
За да личи къде ще сложа точките.
***
Обещавам си да те оставя на този бряг. Под отражението на светлините.
Преди да се върна там. Точно на 37 минути от теб.
Обещавам си, а не мога...
И удрям две големи за оцелелите си надежди.
Защото утре пак ще се разминем. На Гарибалди.
Безбожно красиво е. И тази луна над Вълтава...
ти кога най-накрая ще минеш през София, за да ударим (поне) по едно голямо??
ОтговорИзтриванеМинах :)
ОтговорИзтриванеДве големи?! Има и други решения на такива елементарни проблеми.
ОтговорИзтриванемного хбаво пишеш, продължавай така, очакваме по-нови публикации, поздрави и до скоро
ОтговорИзтриванемного ми харесва, прекрасно написано, съгласна съм с предишния коментар - продължавай да пишеш и очакваме написано да го споделиш тук с всички нас, много поздрави и приятен ден на всички
ОтговорИзтриванеСтрахотна публикация. Продължавай в същия дух!
ОтговорИзтриванеИнтересно се е получило с този шрифт...
ОтговорИзтриванеСтрахотно пишеш, напълно се потопих в атмосферата. "И никога не се научих да забравям адресите, където вече няма да се върна" - това ме накара да се замисля, защо толкова трудно изтриваме части от миналото си, които сме загърбили. Или само си мислим, че сме ги загърбили. Странно е как понякога някакъв миг, случка или нещо изведнъж ме засмуква към някой момент от миналото ми, който съм заровила дълбоко, дълбоко и съм мислила, че никога няма да си спомня... Миналото не се изтрива никога...
ОтговорИзтриванеДумите ти провокират много размисли в мен..."Обещавам си, а не мога" - колко по-лесно се спазват обещанията, които даваме на другите, нещо като да изпълниш дълг... А тези обещания, които даваме на себе си като че ни притискат, смазват ни. Или може би лесно си прощаваме, за това не ги изпълняваме. Има някаква болезнена романтика и сантименталност към това, което не можем да пуснем да си отиде от нас или ние от него...
ОтговорИзтриванеПонякога имаме нужда точно това да направим "Обещавам си да те оставя на този бряг", за да можем ние самите да продължим напред като пълноценни хора."Само бягството е алтернатива, когато съм се уморила да приковавам душата си.
ОтговорИзтриване"в даден момент наистина е решение, но това е временно решение, рано или късно то пак ще те настигне, докато не разрешиш проблема.Все ще те настига нещо, което да ти напомня.Много добре пишеш имаш хубава изразна форма. Карат те да се замислиш над своят живот.
Пишеш много добре и което е по важното вече си си изградила стил, поздравления. Думите"Мисля... Мога ли да сложа хиксове върху нулите и да го изиграя по някакъв си мой начин или трябва да ги подредя в редове... преди да тегля чертата.
ОтговорИзтриванеПреди да се върна. На онова шумно, объркано,
" където си ти" място. Да не отварям затворените прозорци. Да се пазя, да съм разумна, да си плащам навреме сметките... Обичайните неща, но без танца със самодивите в петък вечер."Както и да се подреждат нещата, на края винаги се получава така както е трябвало да се подреди.Да си плащаш сметките редовно...еми желателно е.Светът е малък и няма как да не се срещнете отново.
"Допивам последната глътка кафе, зареяла поглед срещу течението."Винаги трябва да се изправя срещу течението ако ни се налага , а не да се отказваме.Пиеше много хубаво.
ОтговорИзтриванеМного силни и красиви думи .Стиховете са разкошни и разчувстващи, продължавай да споделяш с нас.
ОтговорИзтриванеТвоите писани за много красиви и вдъхновяващи, може да се изгубиш в тях, толкова са дълбоки и искрени, поздравления.."И никога не се научих да забравям адресите, където вече няма да се върна. Само бягството е алтернатива, когато съм се уморила да приковавам душата си. Нямам сили да гледам с очакване да сбъднеш илюзиите ми. Не мога да плача. И се въртя, въртя... В обещания. Оправдания. А после изчезвам, задавена от страховете си, миг преди да потъна."Когато чакаш от някого твърде дълго нещо и не се случва , вече се изморяваш и започваш да гледаш в друга посока.
ОтговорИзтриванеВ тълпата понякога имаме чувството, че някой ни следи и сме заградени от някакви непознати и чуваме различни разговори...."Жужащи хора и отекващи стъпки зад гърба ми заглушават престрелката между ляво предсърдие и 12-то Бродманово поле.Обещавам си да те оставя на този бряг. Под летящите балони, чайките и електрическите ореоли на ангелите.После все някак ще успокоя астралното си тяло.Докато надписвам пейзажни снимки с банален текст. И все още облизвам марките." пишеш страхотно, ето тези извадки са много вдъхновяващи и силни, продължавай да пишеш виждаме, че имаш талант и дар слово, блога е супер.
ОтговорИзтриванеНяма спор, че пишеш уникално и имаш добре изразен свой стил на писане, много вдъхновяващ и истински, може би ти самата ги преживяваш нещата ли си ти идват от вътре, продължавай.Хареса ми това...."После все някак ще успокоя астралното си тяло.Докато надписвам пейзажни снимки с банален текст. И все още облизвам марките.
ОтговорИзтриванеИ никога не се научих да забравям адресите, където вече няма да се върна.Само бягството е алтернатива, когато съм се уморила да приковавам душата си.".....може и да бягаме, но то все ни настига.
Интересен начин на изразяване на емоции и ме докосна силно...."Мисля... Мога ли да сложа хиксове върху нулите и да го изиграя по някакъв си мой начин или трябва да ги подредя в редове... преди да тегля чертата.
ОтговорИзтриванеПреди да се върна. На онова шумно, объркано,
" където си ти" място.Да не отварям затворените прозорци. Да се пазя, да съм разумна, да си плащам навреме сметките... Обичайните неща, но без танца със самодивите в петък вечер." този танц ми хареса, без танци и музика трудно ще издържа лично аз, признавам си Надявам се да споделяш често своите творение и да имаш много муза за писане.
Поздравления и от мен определено имаш хубав стил на писане, края ми е любим...."Обещавам си да те оставя на този бряг. Под отражението на светлините.Преди да се върна там. Точно на 37 минути от теб.Обещавам си, а не мога...И удрям две големи за оцелелите си надежди.Защото утре пак ще се разминем. На Гарибалди.Безбожно красиво е. И тази луна над Вълтава..."понякога можем да сме толкова близо до това което ни прави щастливи, но уви не можем да го имаме, което е тъжно, но пък живота продължава, дори ми идва песен на ум относно тази публикация.
ОтговорИзтриванеРадвам се че попаднах на този блог, пишете наистина удивително, много се развълнувах на тези строфи и още в самото начало..." Допивам последната глътка кафе, зареяла поглед срещу течението.Жужащи хора и отекващи стъпки зад гърба ми заглушават престрелката между ляво предсърдие и 12-то Бродманово поле.Обещавам си да те оставя на този бряг. Под летящите..."понякога е трудно да оставим някого за когото сме мечтали и сме обичали, но уви това е живота за да продължим на пред трябва да си простим сами на себе си.
ОтговорИзтриване