неделя, 3 август 2008 г.

nothing special

Прощавай за ужасното ми настроение...


Той ми пише дълги съобщения.

Похожденчески записки
на половинчат интелектуалец.

Стърчащи черни къдрици.
Редовете му ни сближават повече от секс.
Но нищо лично.

От един пясъчник сме. Това е всичко.
Само че аз казвам по-малко.

Той не ми пише нищо.
Отминал полъх на вятър.

Марианска падина. Помежду.
Леко извъртане...надолу от раменете.
Снимките му ни сближават повече
от неказаното и ненаписаното.
Нищо обществено. Само частности.
И разстояния неиграещи никаква роля.
От един пясъчник сме.
Само че аз се съмнявам по-малко.

Той ми оставя двусмислени знаци.
Тежест и болка. И някакво странно усещане.
Убийствено трудни стъпки.
Лека е само копринената кърпа на главата ми.
Мълчанието му ни сближава повече от признание.
Нищо чуждо.
От един пясъчник сме. Твърде близки.
Само че аз се вълнувам по-малко
/за него, отколкото той за мен/.


Той не оставя знаци за мен, а за себе си.
Оригинална баналност.
Повърхностна пустота.
Игрива къдрица зад ухото. И въобще - игриво.
Игра, като илюзия за близост.
От различни пясъчници сме.
И даже от различни, далечни райони.
Аз играя по-малко. Само че скучая повече...
По него.

2 коментара:

  1. Тц тцъ тцъ! да не те остави за малко човек и веднага си я вталасала :)

    ОтговорИзтриване