вторник, 14 юли 2009 г.

Три изстрела по слънчевите зайчета

@ по ноти: Zемфира "Бесконечность"
@ времето в мен : " Електрошок. Хит на сезона"



Паркетът, оказва се, е не особено удобен сутрин.
Усещане за въглени под гръбнака ме довършва
след агонията от главоболие и натрошени мисли.
Нямам спомени за онези 13 мига от вечността.
Опитвам да се изправя.
Сред купчините празни бирени кутийки по пода оставям добрите си намерения.
Хиляда и осем пъти скочих от катерушката в опити за промяна.
Обяснимонеизпълнимо.
Насън застрелях всички слънчеви зайчета,
за да няма искам - не искам.

Жадно поглъщам кълбетата никотинов дим .
Белодробен екстаз.
Нови отпечатъци по прозореца ми.
Воайори. Ексхибиционисти.
Желанията са условни граници.
Вдишвам. Издишвам.
Не злобея. Не страдам.
Вече говоря почти с равен тон.
Пристъпвам в такт с пропукването на ламината.
Цинично ли е да ти говоря за някаква си душа?
Имам време да мисля...
Три крачки не ми достигат до дъното.
Не искам никой да ме спасява.


Купи ми розови панделки.
Довечера ще си легна точно в десет.

5 коментара:

  1. Бло, да не би и ти ди са в предрождена дупка?

    П.С. специално за теб - розови панделки:
    http://www.easy.bg/images/LA9047.jpg
    :)

    ОтговорИзтриване
  2. toten-, при назе дупки нЕма. Всичко е перфектно асВалтирано, значи съм ок! :) Поне докато пия ;)!

    П.С. Панделките са жИстоки! Мюрси!

    ОтговорИзтриване
  3. ха ха, то така сички сме ок, ама като изтрезняваш как си? :))

    ОтговорИзтриване
  4. Бло! Твърде дълго нещо продължи т`ва твойто напиване.
    ;)

    ОтговорИзтриване
  5. "Насън застрелях всички слънчеви зайчета,
    за да няма искам - не искам." много ме впечатли това изречение - т.е. всичко в тази поезия е прекрасно, наистона пишеш много хубаво което с удоволствие се чете в студените зимски дни - продължавай да пишеш и да споделяш тук с всички нас

    ОтговорИзтриване